Job 17

Призив на Йов към Бога срещу присъдата на приятелите му

1 ^a Духът ми чезне, дните ми гаснат, мене вече гробът чака.
2 ^b Сигурно ми се присмиват;
и окото ми трябва постоянно да гледа огорченията им!
3 ^c Дай, моля, поръчителство ; стани ми поръчител при Себе Си;
кой друг би дал ръка за мене,
4 защото си скрил сърцето им от разум,
затова няма да ги възвисиш.
5 Който заради плячка предава приятели,
очите на децата му ще изтекат.
6 ^d Той ме е поставил и поговорка на народа;
и за укор станах аз пред тях.
7 ^e Помрачиха очите ми от скръб
и всичките ми телесни части станаха като сянка.
8 Правдивите ще се почудят на това
и невинният ще се повдигне против нечестивия.
9 ^f А праведният ще се държи в пътя си
и който има чисти ръце, ще увеличава силата си.
10 ^g А вие всички, моля, пак елате;
обаче няма да мога да намеря между вас един разумен.
11 ^h Дните ми преминаха;
намеренията ми и желанията на сърцето ми пресъхнаха.
12 Нощта скоро ще замести деня;
светлината е близо до тъмнината.
13 Ако очаквам преизподнята за мое жилище,
ако съм постлал постелката си в тъмнината,
14 ако съм викал към тлението:
Баща си ми ти, –
към червеите: Майка и сестра сте ми,
15 то къде е сега надеждата ми?
Да! Кой ще види надеждата ми?
16 ⁱ При вратите на преизподнята ще слезе тя,
когато едновременно ще има покой в пръстта.